Проекти и програми

Ромите в България

Според най-разпространената версия, в България ромите идват през 11-12 век през Византия. Някои автори обаче приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ заедно с павликяните от Мала Азия.

Към 2007 г. в България има обособени 347 ромски махали и квартали.

Ромски общности

В България ромските общности се делят на различни групи и подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Петте основни групи: даскане рома, хорахане рома, калдерашя, калайджес и лудари са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., особено с навлизането на протестантските деноминации, се наблюдава отваряне и екзогамни бракове - предимно в големите градски махали). Подгрупите обаче не са така ясно диференцирани и е възможно да бъдат променине в хода на индивидуалния жизнен цикъл в зависимост от смяната на занаята или района на местоживеене. Между различните субгрупи в дадено селище обикновено има някаква йерархия (която в дргуо селище може да изглежда в точно противоположен ред), но не съществува ясна йерархия на национално ниво (Пампоров, 2004)

Ромските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали ромски общности границите между групите са отсъпили място на цялостно ромско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", „купуване на булката" и др., други обаче продължават да съществуват: ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др. (Пашова, 2004). Калдарашя
Калдерашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „кардараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази ромска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Биват заставени да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение. Поради спецификата на своя занаят - котларство и бакърджийство, те не образуват свои махали (макар че в последните 10 години подобни процеси се наблюдават във Варненско и Пловдивско) и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от ромските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен потестарен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отелните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере (познато в Западна Европа като "kris") - своеобразен трибунал ad hoc, характерен както за някои райони в Индия (т.нар. панчаят), така и за отделни селища в Западна Турция - от където вероятно произлиза и самата дума "мешере" (Пампоров 2002). Калдерашите са най-малобройната общност в България, но са най-разпространената в Западна Европа и Северна Америка. Сред тях има най-малко образовани, живеят на кланове. Джебчийството, врачуването и търговията е особеност на характеристика за жените от тази общност. Мъжете предимно са от онзи тип хора, наречини при пчелите "търтеи". Те живеят, някои от тях и днес на гърба на жените си. Именно за това при тази общност са най-скъпите булки - според "занаята" на булката. Тук съпругата е тази, която изхранва семейството и се грижи почти за всичко...
Йерлии
Като най-многочислена квалификация е посочена междугруповата общност на т. нар. „йерлий" (Марушиакова, Попов, 1993). Йерлии идва вероятно от турски (yerli - роден, местен). Разглеждат себе си „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с други ромски групи. Най-големите и приблизително равни по численост са даскане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“). Дасикане рома са православни християни в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорохане рома са мюсюлмани. Вероятно по време на османското робство (политически коректно - господство) възникват и другите две наименования дасикане: в някои ромски диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското (политически коректно - дискриминирано) положение на християните в османската империя. Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други (Пашова, 2004).
Лудари
Лударите - неправилно регистрирани в началото напрехода като Рудари - се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи - в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. Третата основна част са лаутарите (музиканти). До скоро урсарите обикаляха страната - предимно през топлия сезон - но в момента са останали само 2 семейства които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".