За ромите

Произход на ромите

Етнолозите смятат, че първите миграции на циганите от Индия и тяхното разселване по света и преди всичко в Европа започват преди около едно хилядолетие (IX - X век).Достигайки по онова време източните граници на Византийската империя, след първоначално странстване по земите на днешните Пакистан, Афганистан и Иран, циганската диаспора се разбива на три големи потока.

- Първият поток поема на север и се заселва в земите на Задкавказието (днешните Армения и Грузия) като с течение на вековете преминава отвъд Кавказ и Северното Причерноморие и постепенно навлиза в Източна, Централна Европа и Балканите.
- Вторaтa голяма вълна тръгва на югозапад, към земите на Сирия и Палестина, откъдето части от цигани продължават към Египет, Северна Африка и Европа.
- Третият поток от цигански миграции е насочен на запад към Мала Азия и Балканите, а през тях - към Централна и Западна Европа в по-късните векове.

Достигайки Византийската империя през IX - X век, циганите навлизат в нея и се установяват трайно там, което оказва влияние върху техния език и култура.

По-късно към териториите на Османската империя, включително и на Балканите, където отношението към тях е по-толерантно и благоприятно откъдето и да било другаде в Европа по това време, се стичат цигани, бягащи от робство (главно от Влашко и Молдова) и преследване, и се установяват трайно в империята. Така техният брой на Балканите се увеличава до такава степен, че полуостровът се превръща в своеобразна "втора родина на циганите."

Учени твърдят, че според наличните извори най-масово заселване на цигани предимно от племенната група рома в българските земи има през периода XIII - XIV век, т.е. във времето преди нашествието на османските турци. Една голяма част от тях пристига с османските войски, главно като обслужващи армията, занаятчии, или служещи в помощните военни части и се установява в днешните българските територии.

Заедно с укрепването на империята и утвърждаването на османската власт на Балканите започва усядането на ромите в империята, което е пряк резултат от провежданата данъчна политика на властите. Имперските административни власти се стремят да обхванат ромското население в своите регистри, за да го принудят да плаща необходимите данъци.

Първият данъчен регистър на населението, датиращ от 1475 г., регистрира присъствието на уседнали ромски домакинства във вилаета Румелия, но не посочва конкретни цифри. Друг по-късен регистър (1522 - 1523 г.) вече отчита броя на ромските домакинства, тяхната верска принадлежност, занятията и правното им положение.

 

Регистрирани са общо 10 294 християнски и 2694 мюсюлмански ромски домакинства, а отделно от тях още 2694 мюсюлмански домакинства, живеещи в т.нар. "Цигански санджак" Според изчисления на учени, направени на базата на този регистър, през 1522 - 1523 г. в пределите на сегашните държавни граници на Балканския полуостров живеят 16 591 ромски домакинства, които са разпределени по следния начин:

  • Турция - 3195,
  • Гърция - 2512,
  • Албания - 374,
  • бивша Югославия - 4382,
  • България - 5701.

    Вижда се, че ромското население, съсредоточено в днешните граници на България, тогава многократно надвишава числеността му в другите Балкански страни. Последното сведение за броя на ромите в Османската империя, известно на историците, датира от 1695 г. и отчита общо 45 000 роми, живеещи в Анадола и Румелия. Тази цифра отчита само броя на мъжете, плащащи данъци, според тогавашните стандарти на преброяване. Така действителният брой на ромите, живеещи в империята по онова време е несравнимо по-голям.
    След възстановяването на българската държава през 1878 г., започват да се провеждат редовни преброявания на населението, първото от които е през 1881 г. за Княжество България и през 1885 г. за Източна Румелия. Данните показват, че 37 600 роми живеят в Княжеството (което представлява 1,87 % от общото население) и 26 724 - в Румелия (около 2,83 % от общото население на провинцията).
    През следващите преброявания като роми са регистрирани: 1905 г. - 99 004 души; 1910 г. - 122 296; 1921 г.- 98 451; и 1926 г. - 134 844.

    Средно около 2/3 от ромите по това време живеят в селата и само около 1/3 - в обособени махали в градовете като тази тенденция почти не се изменя до идването на комунизма в България. Княжеска, а по късно и царска България не третира ромите като пълноправни граждани.
    Положението на ромите-мюсюслмани е особено тежко, защото освен всички други насилствени действия спрямо тях се прибавят и неколкократната насилствена смяна на техните турско-арабски имена и религията им. Особено жестоко е третирането на ромите в България по времето на Втората световна война, когато заедно с евреите те не само са лишени от всичките си права, но ги заплашва и депортиране в нацистките лагери на смъртта.

    След 9 септември 1944 г. новото комунистическо правителство предприема политика на интеграция на ромите в обществото. От този момент започва и тяхното утвърждаване като привидно равноправна етническа общност в България.

    Проблемите на неравнопоставеност на ромското население в България продължават и до днес, когато усилията на неправителствения сектор да се пребори за пълна десегрегация в образованието за ромите са в разгара си.

     

  •